Лозарcтво и винопроизводство

Не е случайна приказката, която разказваме за земята си – че Бог, когато правел света, забравил България и накрая изтупал над нея празната си вече торба. Макар и забравени, на нас се паднали и равнини, и сгушени между планински хребети долини, и реки с полегати брегове, и хълмове край морето, и … лози, които тук намерили уникални възможности за развитие с превъзходно качество на гроздето.

     Климатът е умерен, с топло лято и сравнително хладна зима. Сумата на годишните валежи е между 470 и 953 л/кв.м. Средната температурна сума, необходима за лозата, е между 3500 и 3700 °С. Почвите са разнообразни – тук се срещат и канелени и сиви горски почви, хумусно-карбонатни, излужени черноземи и алувиално-ливадни, включващи и дълбоки и плитки песъчливи почви, и други. Те са изключително благоприятни за развитието на лозата, за доброто узряване на гроздето и за получаването на качествени бели и червени вина.

     В България са обособени 2 района за производство на регионални вина (Обн. ДВ бр. 67/16.08.2005):

• ДУНАВСКА РАВНИНА,
• ТРАКИЙСКА НИЗИНА.

За производство на качествени вина с гарантиран и гарантиран и контролиран произход са очертани 47 района (Обн. ДВ бр. 67/16.08.2005):