ГРОЗДОВАТА РЕКОЛТА ПРЕЗ 2017 ГОДИНА В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

През зимния период – януари-февруари на 2017 г. – в отделни микрорайони на Северна България при някои сортове лози с по-ниска устойчивост на ниски зимни температури се получиха частични измръзвания на главните пъпки в зимните очи.

Поради по-хладната пролет през вегетационния период се наблюдаваше забавяне с 10-15 дни в началните дати на фенофазите начало на сокодвижение, напъпване и цъфтеж. В последствие в резултат на настъпилите високи температури и засушаване забавянето на настъпването на следващите фенофази бе преодоляно, дори настъпването на физиологическата и технологична зрялост на гроздето при почти всички сортове настъпи малко по-рано. Преваляванията по време на цъфтежа предизвикаха при някои сортове не добро оплождане и поява на изресяване и милерандаж.

Климатичните условия по време на вегетацията през 2017 година се отличават от предходните две години с по-големи общи количества на падналите валежи, умерено сухи април и юни и силно дъждовни май и юли. Средните месечни температури бяха благоприятни за развитие на основните гъбни болести по лозата, като за месец април температурата е с подобни на 2016 г. стойности – с около 10 градуса по-висока от тази през април 2015 г.

През тази година условия за развитие на обикновената мана се появиха през втората десетдневка на май, като първите мазни петна бяха регистрирани в края на месеца. Закъснелите първи третирания и по-дълги интервали между тях бяха причина за прояви на болестта по листа, съцветия и гроздове.

Първите симптоми на брашнестата мана бяха наблюдавани по някои десертни сортове и по-чувствителния на болестта сорт Шардоне в началото на юли. В началото на август се наблюдаваха напукване на зърната и се образуваха налепи по листа и леторасти. Основни причини са закъсняло първо третиране, неправилна употреба на продуктите за растителна защита и непросветляване на зоната на гроздовете.

През тази година до момента нямаше условия, благоприятстващи развитието на сиво гниене по гроздето (Botrytis cinerea). Прояви на болестта могат да се очакват само на отделни места в насаждения с чувствителни сортове и с повреди от оидиум, гроздови молци и други неприятели, при които не са прилагани фунгициди срещу болестта.

Черното гниене продължава да е проблем на места с наличие на зараза от предходни години. В района на Плевен първите симптоми по листа се появиха в края на май. Най-често се пропуска фактът, че причинителят зимува главно в мумифицирани зърна на повърхността на почвата или непочистени при резитбата стари гроздове, откъдето напролет, при разпукване на пъпките, става реализирането на аскоспорите и осъществяването на първичните заразявания.

През юни се наблюдаваха прояви и на екскориоза, и антракноза.

През настоящата година основните неприятели по лозата бяха под праговете на икономическа вредност и не застрашаваха гроздовата реколта. На отделни места бяха констатирани повреди от бяла американска пеперуда и от жълт лозов акар.

С тревога трябва да отбележим, че през 2017 г. в резултат на силни бури, придружени с интензивни градушки беше напълно унищожена гроздовата реколта на много места в областите Русе, Търговище и Шумен.

При винените сортове гроздоберът започна в началото на септември първоначално с белите винени сортове Мискет Отонел и Плевенска роса. След това винифицирахме Шардоне и Мискет кайлъшки с добро съотношение на захари и титруеми киселини.

При червените винени сортове най-рано бе извършен гроздоберът на сорт Рубин – 05.ІХ.2017 г., следван от Пино ноар и Сира. Получената продукция от червено винено грозде в района се характеризира с високо захаронатрупване и нормално съдържание на титруеми киселини.

В района на Северна България при отделните сортове гроздовата реколта през 2017 г. е по-ниска като добив от средната за района, но със сравнително по-добро качество от предходната година.

(Пълният текст можете на прочетете в бр. 4/2017 на сп. „Лозарство и винарство“)